Личният готвач на Тодор Живков

неделя, 1 август 2010 г.

Само една година имах честта да работя като готвач на Живков, преди д-р Мара Малеева да почине. Беше изключителна жена.

Отнасяше се към всички с огромно уважение. Никога няма да забравя една вечеря на ул. "Оборище" - роднинско събиране, на което донесохме приготвената храна и само я сервирахме. След десерта, когато гостите си бяха отишли и бяха останали само членовете на семейството, д-р Мара Малеева извика целия персонал и ни помоли да седнем на масата.

Нещо повече - накара Людмила Живкова да ни сервира и да ни благодари за усилията, които сме положили през този ден. Бяхме изумени. От дистанцията на времето си давам сметка, че е искала да научи децата си да ценят труда на всички хора. Такива жестове са ме крепели в по-трудните моменти през годините. Едно "благодаря" за готвача понякога може да означава много повече, отколкото хората си мислят!

Един-единствен път съм имал сериозен проблем и той беше с Маруся.

Когато двамата с Владо Живков се ожениха, дойдоха да живеят при Тодор Живков. За мен това не променяше нищо - две гърла повече не ме притесняваха. Когато обаче се оказа, че претенциите на едното от тези гърла никога не могат да бъдат удовлетворени, вече стана лошо.

Веднъж Маруся ми каза, че за обяд иска да й направя боб чорба. Веднага се заех със задачата, защото наближаваше пладне. След няма и половин час при мен дойде сервитьорът и видимо притеснен ми съобщи, че Маруся вече била готова за обяд и си чакала поръчания боб. Останах втрещен! На нея половин час може да й е достатъчен да се приготви за обяд, но я накарайте зрял фасул да уври за толкова време.

Зачудихме се със сервитьора какво да правим. Как да идем при снахата на Първия и да й кажем да чака?! И тогава реших, че щом за приготвянето

на една боб чорба ми дава толкова време, аз пък ще й дам боб чорба, приготвена за толкова време. Лично отидох при нея и й сервирах. Тя опита плахо и ме погледна с учудване:

- Че този боб е съвсем суров?

- А как да се свари за половин час?

Е, не се мина без разправии и обяснения, ала човек, който знае цената си, не бива да се оставя да го разиграват. А и какво друго можех да направя? Ако още предната вечер ми беше казала, че за обяд иска боб чорба, както беше установеният ред, щях да я приготвя навреме. Аз съм добър готвач, но не мога да командвам стрелките на часовника!

Подобен случай веднъж имах и с Тодор Живков, но той подходи към ситуацията по съвсем различен начин. Бяхме в ловната резиденция "Карамуш" в Родопите и едната вечер, след като се нахрани, ми каза, че много му се е дояла любимата ботевградска баница.

Предупреди ме, че ще слезе за закуска в 7,30 часа и аз си направих сметка за колко време ще мога да изпека баницата, да я оставя температурата да дръпне малко и да я сервирам навреме.

На сутринта всичко вървеше по план. Закуска като всяка друга. В 7,10 часа обаче дойде сервитьорът и ми каза да давам баницата, защото "Тодор Живков вече бил на масата. A как да му я сервира, като тя още се зачервяваше във фурната? Поогледах се, да не съм си изцапал престилката, докато приготвях корите, и отидох в столовата. Поздравихме се с Тодор Живков и на него веднага му стана ясно, че нещо не е наред, щом вместо сервитьора идвам аз. Като му обясних какъв е проблемът, само си погледна часовника и отговори:

- Разбира се, сега е 7,10 часа, а аз казах, че ще сляза на закуска в 7,30. Помоли сервитьора да ми донесе едно кафе, докато чакам баницата да се доопече.

Така че и при него са се случвали подобни недоразумения, но той винаги подхождаше с разбиране.

По същия сдържан начин реагира той и на един обяд по случай празника на Октомврийската революция. Тогава за първи и последен път наистина допуснах грешка. В последния момент ми казаха, че след манифестацията Тодор Живков и съветският посланик ще обядват в резиденция "Студена". Захванах се за работа и в бързината не разбърках добре зелената салата. По някое време сервитьорът Емил Кръстанов дойде при мен и ме попита дали е останала зелена салата да я пробвам. Сепнах се - какво не беше наред? Опитах от салатата и викнах:

- Няма сол. Забравил съм да сложа сол!

- Не си забравил, а си я пресолил и не си я разбъркал, Майсторе!

И наистина, като се загледах, всички други солят салатата, само Живков, посланикът и ген. Кашевя оставили настрана недоядена. Ген. Кашев ме извика и тъкмо да ме сдъвче за допуснатия гаф, когато Тодор Живков го възспря с думите:

- Няма за какво да му се караш на момчето. Ако има друга салата, да я даде, ако не - здраве да е. Нима ние не правим гафове? Нима понякога не костват милиони левове? На нас кой да ни се скара?

След салатата сервирах традиционния руски борш, който неизменно приготвях за руските делегации и гости. При едно от посещенията на Леонид Бреж-нев например ми се наложи четири пъти да готвя от него - толкова се беше харесал на величието. Ето рецептата:

Постен борш

ПРОДУКТИ ЗА 10 ПОРЦИИ

прясно зеле - 1 кг картофи - 500 г

моркови - 200 г

глава целина - 100 г

кромид лук - 100 г

домати от консерва - 100 г

сметана - 200 г

олио - 150 мл

копър - 1 връзка

дафинов лист - 1-2 броя черен пипер на зърна - 2 г червен пипер - 5 г

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ

Лукът, зелето, морковите и целината се нарязват на жулиен и се запържват леко. Поръсват се с червения пипер, след което се разбъркват и се разреждат с 3 л вряла вода. Щом зеленчуците се сварят, към тях се прибавят картофите, нарязани по същия начин. Добавят се 1/2 връзка копър, вързана с конец, черният пипер и дафиновият лист. След като картофите се сварят, при тях се слагат и доматите.

Овкусява се със сол и след около 15 минути се сваля от огъня. Вързаният копър се маха и ястието се поръсва с останалия копър. При сервиране се сипва по лъжица сметана.

Интересно:

Точните хороскопи. Хороскопи, а и други предсказания. Безплатните клюки. Клюки от България, всеки ден. Билки и рецепти. Демир Бозан, тайната билка на ходжите! Ароматерапия. Магически масла за любов, бизнес и късмет. Кафе машини.